Джордж Байрон
Шильонски сонет
Безсмъртен дух на свободата! Ти
блестиш най-силно в тъмния зандан:
защото твоя пламък там е сбран
в сърцето, що с любов по теб тупти.
Когато гинат твоите синове
в окови, под студен и тежък свод —
ти, свобода, възкръсваш за живот
и славиш се по всички ветрове.
Шильон! Свещено място и олтар
е твоят зеленясал праг — прекрачен
преди столетия от Бонивар[1];
и стъпките му тук, под тоя мрачен
свод, още екнат — като личба строга,
Зоват от тиранията към Бога!
1816
Превод от английски: Гео Милев