Хайнрих Хайне
Планински глас
Рицар един в планината върви
бавно и в скръб потопен:
„В нежни прегръдки ли днес аз отивам,
ах, или в гроба студен?“
Планинският глас отговори смутен:
„В гроба студен!“
Рицарят скръбен нататък върви,
в тъмна и горестна шир:
„Вече тъй рано към гроба отивам —
нека! Но в гроба е мир!“
Планинският глас отвеща отподир:
„В гроба е мир!“
Рицарят сълзи пролива през сън —
сън или спомен горчив:
„В гроба най-сетне сломен ще почина;
в гроба ще бъда щастлив!“
Планинският глас отвеща вечно жив:
„В гроба щастлив!…“
Превод от немски: Гео Милев