Soiree
И мене поканили бяха,
защо ли, самичък не знам,
де важни персони стояха
сред залата светнала там.
То бяха лица именити,
живели сред блясък голям,
в страната ни бедна едни те
доставяли мъдрости нам.
И тяхната творческа мисъл
изля се в потоци от плам;
поеми и аз че съм писал,
да кажа, за мене бе срам…
В мъглата
Странно — в мъглата да бродиш.
Храсти и камъни там
мяркат се чужди, безродни,
всеки е сам.
Радост ми беше светът,
но сред полята стъмени
вече мъглите пълзят —
мрак е пред мене.
Зная, че мъдрост познава,
който познава нощта,
що го безшумно оставя
сам сред света.
Странно — в мъглата да бродиш.
Хората креят едвам,
чужди, далечни, безродни —
всеки е сам.
Превод: Николай Лилиев