Безнадеждни са моите думи,
безнадеждна е мойта любов,
моя стих е лъча на безумие,
мойта песен е горестен зов.
В самотата на морната утрин
гасне моята мъртва звезда
и душата ми, трепетна лютня,
безприютна трепти и ридай.
Desolation possesses my words,
Desolation pervades my affection;
The shaft of distraction’s my verse
And my song is a call of dejection.
In the lonely and wearisome dawn
My star, yet unborn, is succumbing.
An unrestful sitar is my soul
Inconsolably weeping and strumming.
превод на английски – Явор Димитров