Песен
Девет годин цели младост губи
лудо-младо
девет години цели младост губи
и без ум и разум либе люби.
„Тичай и донес ми – тя го учи, –
лудо-младо,
тичай и донес ми – тя го учи –
майчино сърце на мойто куче.”
Тича и убива майка драга
лудо-младо,
тича и убива майка драга
и назад със сърце й бяга.
Ала спънува се тичешката
лудо-младо,
ала спънува се тичешката
и сърце му литва от ръката.
И като се на земя събори
лудо-младо,
и като се на земя събори,
майчино сърце му проговори.
И попита жалостно сърцето
лудо-младо,
и попита жалостно сърцето:
– Зле ли се удари, чедо клето?
Превод: Кирил Христов