Paris at night
Жак Превер
Превод: Веселин Ханчев
Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.
Сутринна закуска
Жак Превер
Превод: Веселин Ханчев
Той сипа кафе
в своята чаша.
После сипа в кафето си мляко,
после – захар
в своето мляко с кафе.
С малка лъжичка
разбърка
и бавно изпи
своето мляко с кафе.
Остави си чашата,
без да погледне към мен,
запали цигара,
направи от пушека
кръгчета,
след това пепелта
в пепелника изтърси,
без да продума,
без да погледне към мен.
Стана,
сложи си шапката,
мушамата облече,
защото валеше,
и излезе
в дъжда,
без да продума,
без да погледне към мен.
Аз хванах главата си
и мълком заплаках.
Как да нарисуваме портрет на една птица
Жак Превер
Превод: Веселин Ханчев
Най-напред нарисувайте клетка
с вратичка отворена.
Нарисувайте после
нещо хубаво,
нещо просто,
нещо красиво,
нещо полезно
за птицата.
После сложете платното срещу дърво
сред градина,
в гора
или в лес най-дълбок.
Зад дървото се скрийте,
без да продумате,
без дори да помръднете.
Понякога птицата идва веднага,
но някога дълги години ще трябва да минат,
докато посмее да дойде.
Не губете надежда.
Очаквайте.
Чакайте ако трябва години.
Ранната или късна поява на птицата
нямат никаква връзка
с успеха на тази картина.
Щом птицата дойде,
ако някога дойде,
пазете най-пълно мълчание.
Чакайте тя да се вмъкне във клетката
и когато е влязла,
затворете леко вратичката с четката.
Изличете след туй
всички пръчки една подир друга,
като внимавате да не докоснете
нито едно от перата на птицата.
Нарисувайте после портрет на дървото,
изберете за птицата
най-красивия клон,
нарисувайте също зелени листа,
ветрове,
слънчев прах,
насекоми, които свирукат в тревите
под летния зной,
и очаквайте тя да запее.
Ако тя не запее,
това е лош знак,
знак, че е лоша картината.
Ако запее – добре.
Значи – можете да се подпишете.
Изтръгнете тогава внимателно
едно от перата на птицата
и в ъгъла на картината напишете своето име.
Загубеното време
Жак Превер
Превод“ Веселин Ханчев
Преди да влезе в завода,
работникът спира внезапно.
Чудесното време го дърпа за палтото,
той се обръща назад
и поглежда към слънцето.
Цялото кръгло,
червено,
то се усмихва от свойто оловно небе
и му смигва
приятелски.
Е, другарю слънце,
кажи
не намираш ли ти,
че е страшна нелепост
да се дава ден като този
на господаря?