УНИНИЕ
Превод: Димитър Подвързачов
Не питай ти защо всред веселбите
аз често съм от мисли помрачнен,
защо тъй тъжно гледат ми очите,
защо животът мил не ми е мен…
Не питай ти защо гърди студени
разлюбиха отдавна всичко веч,
и нивга никому уста смутени
не щат каза любовна, сладка реч…
Еднъж се вкусва сал любовна сладост,
за миг нам щастието ни се дава, –
след веселата, сладострастна младост
сал мрачното униние остава.