Шарл Бодлер
Врагът
Кат мрачен ураган ми младостта премина,
от бляскави слънце тук-тамо озарен;
вред гръм и дъжд вилня — и в моята градина
тъй малко румен плод останал е за мен.
Ей веч под есента на мислите стоя;
наново трябва пак с мотика и с лопата
да изравня навред аз мократа земя,
де ями като гроб изрила е водата.
А кой знай новите цветя, кои мечтая,
ще найдат ли в пръстта тъй мокра, що копая,
таинствения сок, що би им крепкост дал?
— О, скръб! На времето е плячка битието,
и мрачний враг, със стръв разкъсващ ми сърцето,
от нашта кръв до днес е крепнал и живял!
Шарл Бодлер
Жената
Какво таз нощ ще кажеш, душа самотна, бедна!
Какво, сърце, ще кажеш — ти, в есенни петна! —
на нежната, на светлата, на скъпата жена,
под чийто златен поглед разцъфваш в скръб последна?
— Със всичката си гордост ний ще й пеем „слава!“
защото тя е нежна и с власт над жалкий ум;
плътта й безтелесна е ангелски парфюм
и нейний взор ни в дреха от светлина огрява.
Където и да бъде — в нощта и в самотата
или сред бурний плясък на улицата свята,
тя не върви — танцува подобно пламък лек.
Тя казва: „Аз съм Хубост — закон съм над закона!
Любете красотата чрез мене в смъртний век.
Аз Ангел съм Хранител, и Муза, и Мадона!“
Шарл Бодлер
Съсредоточеност
Млъкни, о, моя Скръб, смири се най-подир.
Ти чакаш вечерта — и ето нейний хлад;
вечерен тъмен здрач обвива шумний град
и носи едному тъги, на други — мир.
Дордето глупа сган от смъртници безспир
под бича на сластта — тоз яростен джелат —
за угризения зли стреми се с алчен глад —
дай, моя Скръб, ръка: от скверний им кумир
далеч да бъдем. Виж изгиналите дни
навеждат се от вис балканите небесни:
избликва тиха жал из влажни дълбини.
Заспива слънцето умиращо без мощ;
и чер повлякла плащ на изток с тихи песни
чуй, мила, как върви, чуй сладостната нощ.
Превод от френски: Гео Милев