Пол Верлен

Лунен блясък 

Душата ми изискан е пейзаж, 
сред който никнат маски, бергамаски; 
на лютня свирят те, но тъмний паж 
на печалта ридай под тия краски. – 
И както славят, във миньорен тон 
победната любов, световний плясък, 
на щастието пред неверний звон, 
се слива песента им с лунний блясък, 
с покойний лунний блясък, който бди 
и в блян унася птици тиховейни – 
и стон изтръгва от кристал – води – 
води, пленени в мраморни басейни. 

Превод от френски: Николай Лилиев